Веднъж запитан кое е най-важното за цивилизацията изобретение на човека, Айнщайн отговорил: „Хлябът“. А е изобретение, защото не е съществувало в готов вид в природата. В този смисъл огънят е първото човешко откритие – стихия, на която предците ни намерили приложение.
Думата „хляб“ е от индоевропейски произход и е название на каменната плоча, върху която се е пекло тестото. Любопитно е и значението на думата „жито“ (общославянското наименование на зърнените храни) – произлиза от глагола „жить“ – „живея“. Хлябът е живот за вечно гладната човешка общност още от дълбока древност, та чак до ден днешен.
Нещо повече – в народните вярвания самият хляб е жив и… силен, а парата, която се вдига над него, когато е горещ, е душата му. В една стара народна приказка хлябът казва: “Силен съм, защото, като ме хвърлят в земята, шест месеца лежа зарит и търпя. Сетне ме режат със сърпове (жънат), газят ме с дикани (вършеят) – аз пак трая. Карат ме на воденица и ме мелят между камъните, а аз пак се държа. На огън ме пекат и аз още търпя. Със зъби ме разкъсват и дъвчат – аз трая и продължавам да съм жив… И от силата си давам на човека – да бъде непобедим…“
В една народна песен, описваща опожаряване на родното село и дългите бежански скиталчества на героинята, тя казва на гладните си деца:
“Я ке ви месем погача
нис пръсти ке я отсеям,
со сълзи ке я замесим,
на сърце ке я изпечем…“
Защото човек може нищо друго да не притежава, но хлябът е последното му богатства – хлябът е оцеляването му.
В хляба и в култа към него човечеството хилядолетия наред е влагало много фантазия, труд и старание. В своите обредни практики и българинът се е стремял да омилостиви силите, от които зависи реколтата. И това се е правило през всички сезони на годината, на всеки светъл ден от празничния календар.
“Шарения“ (пластично украсен) обреден хляб бил оброк за плодородие, за здраве и семейно благополучие. А разновидностите му били толкова много, че в труда си “Жива старина“ един от доайените на българската етнография – Димитър Маринов, описва повече от 470 вида обреден хляб и казва, че има още.
В началото на ХХІ век земеделието и скотовъдството вече са много далече от старите практики и представи, но “хубавият ден Гергьовден“ все още е празник не само на военните, но и на хората, занимаващи се с производството на храна. Навръх този ден – 10-те специални елемента, които са били задължителни за гергьовския хляб, вижте тук >>.
© Вкуси ме е сайт за любителите на кулинарията, вкусната храна и изисканите напитки! Всеки ден вкусни рецепти, оригинални идеи, любопитно от кухнята, интересни конкурси… Място за хората с вкус – към храната, напитките и живота…
