Тази рецепта има много специална история за мен, която си спомням винаги щом погледна снимката ѝ (по-късно ще разберете защо снимката ѝ). Преди около година исках да се включа в един конкурс за рецепти за скара в любимото ми кулинарно списание. Изпратих какви ли не рецепти, но исках да приготвя и нещо по-различно от обичайното. И тъй като беше лято си помислих, че ще е добра идея да изпратя някаква морска рецепта. С много чудене и четене на рецепти в Интернет се спрях на калмари.
Сeтих се, че в един супермаркет в моя град продават изчистени туби от калмари и още на другия ден ги взех. Да спомена, че никога не съм опитвала или приготвяла калмари. Дали защото съм балканско чедо, просто хич не ми се нравят морските деликатеси – това раци, миди, скариди… леле майчице, ама хич не ми е по-вкуса. Но така се бях запалила да ги приготвя, че нямаше просто как сама да се разубедя. Исках, ако не награда, то поне публикация на рецепта да имам.
Заформих една рецепта, която е смесица от няколко прегледани в нета. Исках да е хем просто, хем нещо по-изискано. Приготвих ги, снимах порцията и… изобщо не ги опитах. Ами, да, всичко замина в кофата и то защото не можех да си представя това нещо как изобщо може да бъде вкусно, като на мен не ми допада, ама никак. Но така и не изтрих снимките и рецептата от архива си.
Защо ви споделям рецептата ли? Малко след този конкурс, за който ви споменах (публикуваха ми все пак рецепта, но не беше тази, бях убедена, че нищо не струва тогава), реших да се пробвам в друг с нея, който беше на тема „Средиземноморско мезе за узо“. И воаля, аз спечелих наградата – бутилка узо. Бях много щастлива, че рецептата ми все пак е добра, просто аз не мога да ям подобно нещо. Историята не свършва тук.
Това същото списание, за което миналата година приготвих тази рецепта, това лято организира конкурс за морски рецепти. Изпратих де що имам рецепти по темата и тази включително, нищо че вече им я бях пращала и преди това. Преди една седмица си купих списанието и тази същата рецепта, която аз дори не съм опитвала, беше на страниците с моето име и снимката. Не можете да си представите такъв кеф. 🙂 Знаех си вътрешно, че някой ден ще получа това, което исках именно от тази рецепта.
Представям ви я в моята рубрика и се надявам, тези с усет към морската храна да я харесат. На другите няма да се сърдя. Желая ви весело лято и много щури морски приключения. 🙂
Четете всеки петък “Вкусотийките на Jolie“
Необходими продукти:
4 бр. калмари туби (изчистени)
200 г филе от херинга, мариновано в зехтин и билки
200 г мариновани рачешки рулца в зехтин
100 г синьо сирене
5 скилиди чесън
магданоз
копър
лимон
Начин на приготвяне:
Нарежете херингата и рулцата от раци на дребни парченца и ги сложете в купа заедно със зехтина, в който са били мариновани. Натрошете вътре синьото сирене и прибавете нарязаните на ситно скилидки чесън, магданоз и копър. Разбъркайте добре, за да се смесят. Напълнете калмарите и с помощта на клечка за зъби ги затворете отгоре, като ги забодете добре. Намажете ги със зехтин и изпечете от всички страни на силно загрят грил или скара до готовност. Поднесете с лимон и салата по желание.
Още рецепти на Jolie може да откриете в страницата ѝ „Манджичките на Jolie“
За Ирина (Jolie) кулинарията е нещо повече от любов към храната – тя е необяснима страст и удоволствие да създаваш изкуство. А резултатите са проверени и вкусни. Не винаги лесни, но гарантирано апетитни!
