Друго си е ей тъй гръмко да го напишеш. Да те грабне. Да се замечтаеш. Италианско да ти стане. И току виж вземеш, че си го и сготвиш. Всъщност няма как да не. Голям пропуск ще е. Божественярско е, както казва една наша видна „дама“. 😃 Особено ако успеете като мен да си намерите перфектните шайби телешки джолан.
За какво ви говоря? За традиционна италианска яхния с телешки джолан, поръсена с чесън, магданоз и лимонова кора. 😋 В оригиналната рецепта Оssobuco alla Milanese няма домати. В моето има затова е само Ossobuco. Добавя се и глава целина, но аз нямах. Да знаете, че е хубаво да имате.
Четете всеки вторник рецептите на „Мама Цвети“
Особуко с гремолата и ориз арборио
Необходими продукти:
- 1.2 кг телешки джолан (с кост)
- черен пипер
- сол
- брашно (за овалване на джолана)
- 50 г масло
- 2 с.л. олио
- 1 глава лук (нарязан на полумесеци)
- 1 бр. моркови (голям, нарязан на колелца)
- 2 скилидки чесън
- 200 мл бяло вино (мускат)
- 1 л бульон (телешки или пилешки)
- 500 г домати (белени, от консерва)
- 1 ч.л. захар
- 2 бр. дафинов лист
- 1 с.л. целина (пресни листа, нарязани на ситно)
- 1 ч.л. девесил (пресен, нарязан на ситно)
За гремолата:
- кора от лимон (от един лимон, настъргана на ситно)
- 2 скилидки чесън
- ½ връзка магданоз
За ризото с ориз Арборио:
- 1 ч.ч. ориз (Арборбио, не се мие)
- 1 ч.ч. бяло вино
- 2 ч.ч. бульон (от особукото)
- ½ глава лук (нарязана на ситно)
- 1 скилидка чесън (нарязана на ситно)
- 20 г масло
- 2 с.л. олио
- сол
Начин на приготвяне:
Овкусяваме парчетата джолан със сол и черен пипер. Овалваме ги в брашно и ги изтупваме хубаво от излишното.
Загряваме олиото и стопяваме в него маслото. Запечатваме в загрятата мазнина джоланите от едната и от другата страна до златисто. Прехвърляме ги в тенджерата, в която ще готвим.
Отново в същия тиган задушаваме моркова и лука за кратко, добавяме чесъна и деглазираме с виното за 2-3 минути. Прехвърляме в тенджерата при джолана. Прибавяме целината, девисила, доматите, захарта, дафиновите листа и бульона. Моят беше още замразен. 😁 Добавете още сол на вкус.
След завиране оставяме да си къкри на слаб огън нашето особуко за 2.5-3 часа. Месото трябва да се отделя лесно от кокала.
Гремолатата приготвяме като смесим настърганата кора, наситнената връзка магданоз и смачканите на паста скилидки чесън.
Сервираме с гарнитурa по избор. Върху канапе от полента, ризото от ориз Арборио (това ще ви покажа), с картофено пюре или чисто поръсено с гремолата, която е по желание.
Гарнитурата: В тиган загряваме олиото и стопяваме в него половината масло. Прибавяме лука и чесъна и задушаваме за кратко. Когато омекнат, се добавя неизмития ориз и се разбърква.
Деглазира се с виното и се оставя да изври. Постепенно се добавят две чаши от отделилия се сос от ососбукото. Намалява се котлона и се оставя да къкри за около 15 минути. Разбъркваме и отместваме от котлона. Ужасно вкусно е!
Тя е мама с три човешки и едно нечовешко зверче. С течение на обстоятелствата се е научила както на всевъзможни трикове за укротяването им, така и да готви всякакви домашни вкусотии, с които да задоволи и най-странните очаквания.
