Днес в рубриката „Вкусни изкушения“ искам да ви изкуша с домашно сиренце. 🙂 Приготвянето на това сирене при мен си беше цял ритуал, може да звучи трудно, но след като го направих, разбрах, че не е така. Времето за приготвянето е малко повечко, но пък за удоволствието от лично направено домашно сирене си заслужава. 🙂 За да си направите козе сирене, ще ви трябва добро домашно козе мляко.
В София няма как да си отглеждам кози, а моето семейство обожава козе сирене и взех че отидох до близкото село. Купих си две шишета прясно издоено мляко, с общо количество 4 литра, и понеже правенето на сирене ми беше непозната технология, разпитах бабите как най-лесно мога да си го направя. Според тях с мляко от магазина не става, трябва си домашно. Попих цялата информация, с която ме заляха, нарамих млякото и тръгнах към София да правя сирене. Ето и целия процес. 🙂
Четете всеки понеделник „Вкусните изкушения на Сия“
Домашно козе сирене
Необходими продукти:
- 4 л прясно мляко (козе, домашно)
- 1 с.л. мая за сирена
- морска сол (едра)
Начин на приготвяне:
Взех голяма тенджера и я сложих на котлона, сипах млякото и включих на умерена температура да се загрее. Бабите ми казаха, че млякото трябва да се стопли до телесна температура 35-38 градуса, без да се вари, но аз за всеки случай да се презастраховам го загрях на 60 градуса, да се пастьоризира и след това изчаках да се охлади до 36 градуса.
Ако нямате термометър, може с пръст да пробвате млякото, натопен леко в него, трябва да може да издържите на температурата.
Следва засирването с маята. За тази част следвах почти дословно инструкциите на бабите. Маята за сирене се продава течна в малки шишенца във всички по-големи магазини. На опаковката им е написано количеството капки, които се слагат за литър мляко – в моя случай пишеше 5 капки за литър. Може да си премерите 20 капки, но моите баби ме посъветваха, че на 4-5 литра мляко спокойно мога да си сложа 1 с.л. от маята.
И така, след като млякото е достигнало телесна температура, сипете 1 с.л. от маята и я добавете в млякото. Разбъркайте с дървена лъжица, но само отгоре надолу и в страни, не бъркайте млякото с въртеливи движения. Оставете така за около 5 мин. и покрийте тенджерата с капак.
Пригответе си две дебели одеяла, аз нямах одеяла и ползвах две олекотени завивки.
Покрийте и завийте хубаво тенджерата, за да запазите топлината (трябва да е на топло) и оставете така, без да я пипате около час и половина-два. Честно казано, много ме беше страх дали ще се получи сирене, дали на млякото му е достатъчно топло и периодично ходех и гушках топката от завивки, с която бях покрила млякото. 🙂
След час и половина отвийте тенджерата и оставете настрана да се поохлади малко за 30 мин.
Отворете капака на тенджерата. На този етап се беше образувала бяла маса, а около нея се беше отделила суроватката (цвик). По думите на бабите, точно така трябва да се получи, ура, дотук се справих успешно!
Взех един нож и, както ми беше казано, нарязах с него бялата маса на парчета, не се притеснявайте, че тези парчета ще се смесят със суроватката.
В друга тенджера сложих голямо парче тензух и изсипах всичко в него, цвикът отдолу се стича, а сиренето остава в тензуха. Завързах два по два краищата и закачих на мивката да се отцеди. Цеденето трае около 2 часа, докато спре да капе, сваляте от мивката и омотавате стегнато тензуха, поставете в голяма чиния и отгоре сложете дървена дъска, а върху нея трябва да има тежест, така че да пресова сиренето.
Аз ползвах голям пакет с брашно и буркан с мед. Натиснах го добре и оставих така за още 3 часа. През това време ще продължи да отделя течност, затова периодично изливайте събралата се на дъното суроватка.
След тези часове махнах тежестите, развързах тензуха и имам страхотно бяло, меко, кремообразно козе сиренце.
Нарязах на парчета, поръсих с едра морска сол, сложих и в прорезите и оставих в хладилника за час.
Сиренето вече е готово за хапване. Може да направите саламура от вода и морска сол, в която да го сложите да престои и озрее, при мен ще бъде изядено за два дни, затова не ми е необходимо.Опитайте и споделете. 🙂
Още рецепти на Сия може да откриете в страницата ѝ „Експлозия от вкусове и аромати“
Това е София! София Рибагина! Всички в кулинарните групи обаче я познават като Сия или Муцунка. Предпочита домашно приготвената храна, избягва полуфабрикатите и консервираните продукти. Признава си, че обожава всичко, направено от тесто – прясно изпечен хляб или красива пухкава питка.
