Пържени картофки, хамбургери, кока кола! Това е асоциацията, която правят повечето хора, когато чуят за Американска кухня. За някои тя е най-добрият синоним за неправилно хранене и бързо затлъстяване. Други я асоциират с манията по био продукти.
Хората казват, че Америка е страна на неограничените възможности. Да, така е! Освен това тя е изпълнена с най-разнообразни вкусове. Като започнем с полуфабрикатите, минем през невероятно ароматните телешки стекове и завършим с разнообразието от рибни специалитети. Трябва да се докоснеш до тази кухня и култура, за да я разбереш!
Всеки щат е специален сам по себе си, защото притежава различна кухня, различни закони и различна култура. Последното си лято прекарах в щата Масачузетс, Кейп Код. Като човек, на който кулинарията заема огромна част от живота, отивайки на това място се чувствах като истински откривател!
Имах възможност да работя в малко магазинче за риба. Нека думата „малко“ не ви заблуждава. Там открих един нов свят! Незабравимо време, което промени завинаги отношението ми към морската храна!
За пръв път опитах лобстер (омар) в толкова разновидности, а също и много видове риба и миди. Освен прясната риба, имахме прозорче за „fish and chips“.
Моят личен фаворит стана омарът! Спечели ме не само с интересната си анатомия, легендите и противоречивите мнения за консумирането му, но и заради разнообразните вариации на приготвяне.
Знаете ли, че зъбите на лобстера се намират в стомаха, но тъй като той е в голяма близост с устата му, често биват обърквани? Да, аз също не го знаех! 🙂
Носят се много легенди за тези водни обитатели. Например евреите отказват да ги ядат, защото според тях това са „прасетата на океана“. Защитниците на животните от своя страна твърдят, че готвенето на омар е нехуманно, тъй като се слага жив във вряща вода. Нека ви успокоя – поради факта, че омарът няма мозък, той не може да изпитва болка!
Ако съм събудила любопитството ви достатъчно, вероятно в главата ви се върти само един въпрос – как да го сготвим? В рибния магазин предлагахме няколко варианта: 1. жив омар, 2. сварен омар, 3. колд лобстер рол, 4. хот лобстер рол и 5. лобстер динар. В зависимост от големината на лобстера, той се вари определено време.
И за двата вида ролове, след сваряване, месото се вади.
За Колд рола месото се нарязва на ситни парченца и се смесва с майонеза, бял пипер, сол, селари. Взема се питка за хот дог и се намазва с масло и от двете страни, леко се запича и се пълни със сместа.
За Хот лобстер рол отново има запечена питка, но пълна само с топло месо от омара залято с разтопено горещо масло. Лобстер динар представлява цял сварен омар, купичка с разтопено масло, и разбира се пържени картофки и лучени кръгчета.
Друго нещо, което опитах за пръв път бяха ойстерите или по-познати в България като стриди. Този вид миди се ядат най-често сурови или пържени. Има специална машина за отварянето им. Ние ги предлагахме отворени, сложени върху лед, плюс лимон и табаско. Имахме няколко различни океански вида – по-солени или по-сладки.
Нека не забравяме и пушената риба! Как се приготвя тя? Това е не много бърз процес. Първо рибата се нарязва на парчета, после се измива хубаво и се овалва в смес (кафява захар, бял пипер, морска сол, червен пипер), нарежда се на решетки и се слага в хладилника за една нощ. На следващия ден се измива от сместа и се слага в машината за пушене.
И накрая, но не на последно място, нека отново споменем неповторимите телешки стекове. Както и да ви звучи, никъде на друго място телешкото няма такъв вкус! Има различни видове стекове, кой от кой по-вкусен. Барбекюто е неизменна част от американската култура. Телешки стек на барбекю, малко гриловани аспержи… Ммм… Какво повече може да иска човек!?
Това е само малка част от необятния кулинарен свят на Америка…
Вкусни рецепти на Михаела може да откриете в страницата ѝ „Homemade food is happiness“
Ако лицето на Михаела ви е познато, то със сигурност сте гледали първия сезон на шоуто „MasterChef“ по bTV. Стига до него след като натрупва значителен опит в рибен ресторант в САЩ, където научава много за готвенето. В кухнята обаче не рибата, а сладкарството ѝ носи най-голямо удоволствие.
