Старите хора казват, че „Никой не е по-голям от хляба!“ и са напълно прави. В миналото да приготвиш хляб е било доста трудоемко начинание. От засяването на житото, през събирането му, смилането, замесването, та чак до изпичането му – все действия, извършени от ръцете с пот на чело и любов в сърцето. Истинско свещенодействие, почит към земята и хората.
Днес всички купуваме хляб от магазина, от който често се оплакваме… Но въпреки това го купуваме, защото бързаме. Бързаме за работа, за срещи, за сериала, бързаме да изживеем живота. За щастие има и хора, които обичат традициите, обичат хляба – онзи българският и не ви говоря за прехвалените пекарни с “ръчен” хляб, а за замесения от вас самите, с вашите ръце.
Замесете един, усетете магията да създадете от собствените си ръце хляба за вашата трапеза, защото той е послание към най-обичните ни хора, с които споделяме живота си. И не бързайте, сериалът може да почака…
Четете в събота „Тенджера на времето“
Домашна питка на розички
Необходими продукти:
- 300 мл прясно мляко
- 2 бр. яйца
- 1 с.л. олио
- 1 с.л. захар
- 1 ч.л. сол
- 700-800 г брашно
- ½ кубче мая
- 50 г масло (разтопено)
Начин на приготвяне:
В половината мляко се разтваря мая, захар и две лъжици брашно, покрива се с кърпа и се оставя да шупне.
В голяма купа се пресява брашното, прави се кладенче, в което се изсипва шупналата мая, олио, яйцата (оставя се единия жълтък), сол и останалото мляко. Замесва се меко тесто, което се оставя за час да втаса.
Тестото се разделя на 12 малки топки, всяка се разточва и намазва с масло, след което се реже на две и се оформя на розичка. Подреждат се в тава, покрита с хартия за печене и се оставя още час да втасва.
Питката се намазва с жълтък и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна.
За себе си тя споделя, че обича да готви за семейството, за приятелите. Обича да наблюдава точно онзи момент на първата хапка, която всеки вкусва, онова което се изписва на лицето, защото то говори достатъчно.
