С това балканско ястие посрещаме почти всяка Нова година при мама. Вътре винаги се намира за всекиго по нещо. Свинско, телешко, пилешко, кюфтенце, а защо не и сушени сини сливи за екзотика и от интерес към вкуса.
За тези, които не знаят що е туй чудо капама, ще поясня, че това е много вкусна гозбичка, която се готви в глинен съд и задължително на бавен огън! С много месо, кисело зеленце и подправки. В разложко му добавят и чекъне – туршия от цвекло.
Капамa е турска дума и означава „затворен“, а нейният произход е от югозападна България. Стига толкова история. Започваме да готвим.
* Количествата са според големината на гювеча ви
Четете всеки вторник рецептите на „Мама Цвети“
Мамината капама
Необходими продукти:
- 1 бр. кисело зеле (голяма зелка)
- 1½ ч.ч. ориз (измит добре)
- 1 кг телешко месо
- 1½ кг свинско месо (плешка)
- 5 бр. пилешки бутчета (или друго пилешко месо по избор)
- 500 г сурова наденица (или кървавица)
- 100 г сланина (прясна)
- 2 с.л. червен пипер
- 1 ч.л. черен пипер (млян)
- 6 скилидки чесън
- 10 бр. сини сливи (сушени)
- 10 бр. дафинов лист
- 1 ч.ч. червено вино
- 1 ч.ч. зелев сок
- ½ ч.ч. вода
- 2 с.л. олио
Начин на приготвяне:
Нарязваме зелето на ситно и го разбъркваме с червения пипер. Нарязваме свинското и телешкото на порции. Сланината на филийки.
Намазняваме дъното на гювеча с олиото и нареждаме половината от сланина. Изсипваме 1/5 от зелето с една скилидка чесън.
Телешки ред: Подреждаме телешкото. Поръсваме с малко черен пипер, поставяме 4 дафинови листа, 1 скилидка чесън и 4 сушени сливи. Отново идва ред на част от зелето, а върху него изсипваме 1/3 от ориза с една скилидка чесън.
Свински ред: Подреждаме свинското. Поръсваме с черен пипер, поставяме 3 дафинови листа, 1 скилидка чесън и 3 сушени сливи.
Пилешки ред: Пак зеле, също и половината от останалия ориз и нареждаме пилешкото. Поръсваме с черен пипер, поставяме 3 дафинови листа, 2 скилидка чесън и 3 сушени сливи.
Редът на наденицата: Половината от останалото зеле, останалия ориз и подреждаме наденицата. Заливаме със смесените предварително вино, зелева чорба и вода. Покриваме с останалото зеле и сланина.
Завиваме отвора на гювеча с алуминиево фолио и поставяме капака. Пробиваме дупка във фолиото през отвора на капака. Традиционно е тази процедура да се направи с тесто, с което да се облепи цялото разстояние между капака и гювеча. Така не съм опитвала, но винаги има първи път.
Тъй важното печене: Поставяме гювеча в студена фурна! Печем 1 час на 220 градуса, а след това още 4 часа на 150 градуса.
Сервираме по парче от всичко, доколкото е възможно. Люта чушка за отскок и чаша вино за наздравица, с която да си пожелаем следващата година да е по-добра от изтичащата. И силна вяра, че наистина ще бъде така.
Тя е мама с три човешки и едно нечовешко зверче. С течение на обстоятелствата се е научила както на всевъзможни трикове за укротяването им, така и да готви всякакви домашни вкусотии, с които да задоволи и най-странните очаквания.
