Безспорно Великден няма да е същият без козунак. Който обаче не се е захващал, само той не знае колко времеемко и трудоемко е това. След няколко опита и експериментиране с пропорции, продукти, време за втасване, попаднах на рецепта, в която тестото първоначално се замесва в хлебопекарна. Няма как, технологично процесът отново отнема доста часове, да не кажа направо цял ден, но със сигурност улеснението на уреда оказва влияние.
Четете всяка сряда „Вкусноландия с Анелия“
Начин на приготвяне:
Натрошавам маята и добавям към нея лъжичка от захарта и малко от млякото. Разбърквам, за да стане на кашичка. Отделям един жълтък за намазване. Яйцата и захарта разбивам предварително. Ако искате, може да добавите някаква есенция – ванилия или лимонова кора на този етап. Поставям в контейнера на хлебопекарната, добавям и млякото.
Пресявам брашното и добавям към него солта. Разбърквам преди да поставя в контейнера, тъй като е много важно солта да не се докосне директно до маята. Върху брашното изсипвам кашичката с мая.
Пускам машината на програма за тесто, докато замеси тестото. След като това стане (след около 10 минути), добавям малко от мазнината и оставям програмата до момента, в който започва втасването. Спирам машината и пускам отначало програмата, като при месенето добавям на малки порции мазнината, докато се поеме изцяло. При необходимост добавям малко брашно.
Оставям програмата да приключи процеса. Вече имаме едно втасване. Изваждаме от машината, като можем да примесим с още малко мазнина, но можем да оставим и така тестото. Оставяме го, докато удвои обема си. Това е второто втасване.
Оформяме козунака по избор, като може да сложим и някаква плънка и поставяме в подходящи форми. Оставяме да втаса за трети път. След като отново увеличи обема си около 2 пъти, намазваме с разбития жълтък и поръсваме със захар. Добавяме ядки по желание.
Печем за около 15 минути на 130 градуса, завиваме с алуминиево фолио и печем за още 25 минути на 170 градуса. Изполвайки хлебопекарна, може да замените живата мая със суха и пак ще получите чудесен резултат.
Ето и няколко съвета за направата на добър козунак:
Брашното – използвайте хубаво, качествено брашно с повече белтък. По принцип, брашна с белтък над 10 са подходящи за печива. Колкото повече е белтъкът, толкова по-добре се развива глутена, а оттам и конците на козунака. Интересен факт, че брашното за баници има белтък около 13, а това за козунаци 10.6.
Температурата безспорно е важна, но самият процес, при който микроорганизмите превръщат захарите във въглероден диоксид и така тестото набухва, се развива, ако му предоставите достатъчно време.
Отделете си един ден за козунаците и не пресирайте процеса. Тестото ви ще втаса, дори да го замесите вечерта и го оставите в хладилника. Хубавото на хлебопекарната е, че тя си затопля продуктите и поддържа температура, която подпомага втасването.
Козунакът е прецизно печиво, но винаги има нужда от преценка дали да добавим или не малко повече брашно, тъй като влажността на всички брашна е различна, големината на яйцата в рецептите и тези, които използваме също. Варират малко и количествата за различните модели хлебопекарни, така че не изпускайте нещата от поглед.
Добре знаем, че многото захар в тестото пречи на бухването му, но моят опит показва,че дори с малко повече захар, тестото замесено в хлебопекарна става добре.
Хубав празник и бъдете здрави!
Анелия е магистър по „Финанси“ и (в свободното си от готвене време) работи като „Експерт стопански и финансови анализи“ в международна компания. Въпреки че идва от град край морето, не морската храна, а десертите са нейната най-голяма страст.